Коклюш: Симптоми, лечение и разпространение по възрасти в България и света
Коклюш, известен също като магарешка кашлица, е силно заразно бактериално заболяване, причинено от бактерията Bordetella pertussis. Заболяването може да засегне хора от всички възрасти, но е особено опасно за бебета и малки деца. Разпознаването на симптомите на коклюш е критично за навременното му лечение и предотвратяване на разпространението му.
Фази на заболяването
Коклюшът протича в три основни фази, като всяка фаза има характерни симптоми:
1. Катарална фаза (1-2 седмици):
- Симптоми, подобни на обикновена настинка: хрема, лека кашлица, кихане, леко повишена температура.
- Болният може да има зачервени и влажни очи.
- Тази фаза е най-заразна, тъй като симптомите не са специфични и често се бъркат с обикновена настинка.
2. Пароксизмална фаза (2-6 седмици):
- Продуктивна кашлица с характерни пристъпи, завършващи с дълбоко, шумно вдишване, наподобяващо "магарешки" звук.
- Пристъпите на кашлица често водят до повръщане, умора и затруднено дишане.
- Лицето на пациента може да се зачерви или посинее по време на пристъпите поради липса на кислород.
3. Реконвалесцентна фаза (седмици до месеци):
- Постепенно намаляване на честотата и тежестта на кашличните пристъпи.
- Пациентът започва да се възстановява, но остатъчната кашлица може да продължи седмици или дори месеци.
Допълнителни симптоми
- Бебета и малки деца: Те могат да имат по-тежки симптоми, включително апнея (прекъсвания на дишането), което може да бъде животозастрашаващо. Те също така често имат по-силни и по-чести пристъпи на кашлица.
- Възрастни и юноши: Симптомите обикновено са по-леки, но продължителната кашлица може да бъде изтощителна и да доведе до усложнения като счупени ребра или пневмония.
Диагностика и лечение
Ранната диагностика на коклюш е важна за ефективното лечение. Обикновено лекарите използват клинична оценка, както и лабораторни тестове, като PCR и назофарингеален секрет от носоглътката, за да потвърдят диагнозата.
Лечението включва:
- Антибиотици: Еритромицин, азитромицин или кларитромицин се използват за убиване на бактерията и намаляване на заразността. Антибиотиците са най-ефективни, когато се започнат в катаралната фаза. Никога не употребявайте атибиотици без лекарско предписание!
- Поддържаща грижа: Включва поддържане на хидратацията, контрол на температурата и осигуряване на спокойствие и подходящи условия за почивка на пациента.
- Хоспитализация: Може да бъде необходима за тежки случаи, особено при малки деца или при наличие на усложнения.
Разпространение на Коклюш по Възрасти и Държави
По Възрасти
- Бебета (под 1 година): Най-висока заболеваемост и смъртност. Новородените са особено уязвими поради липсата на имунитет и ваксинация. Повечето тежки случаи и смъртни случаи се срещат в тази възрастова група.
- Малки деца (1-6 години): Също висока заболеваемост, но с по-ниска смъртност в сравнение с бебетата. Много от тях не са напълно ваксинирани или са с непълни имунизации.
- Юноши (7-18 години): Често подценявани, защото симптомите са по-леки и често не се диагностицират правилно. Въпреки това, тази група играе роля в разпространението на заболяването.
- Възрастни: Растяща заболеваемост поради износване на имунитета от ваксината, което води до случаи на коклюш сред възрастните. Тези случаи често се диагностицират като обикновена настинка или бронхит, но те също могат да разпространяват заболяването, особено сред неваксинирани бебета.
По Държави
- САЩ: Въпреки високото ниво на ваксинация, периодични епидемии се наблюдават поради износване на имунитета и липса на ваксинация в определени общности. Според CDC, случаите на коклюш се увеличават през последните години.
- Европа: Страни като Германия, Франция и Обединеното кралство също отчитат нарастване на случаите, въпреки високи нива на ваксинация. Това се дължи на износване на ваксиналния имунитет и ниско покритие на ваксинация в някои групи.
- Азия и Африка: В тези региони, където достъпът до ваксинация може да бъде ограничен, случаите на коклюш са чести, особено сред бебетата и малките деца. Смъртността е значително по-висока поради ограничени медицински ресурси.
- Австралия и Нова Зеландия: И двете страни отчитат периодични епидемии на коклюш, въпреки високото покритие на ваксинация. Подобно на други развити страни, износването на имунитета е ключов фактор.
Разпространението на коклюш в България през последните години показва тенденция на увеличение. През 2023 г. и началото на 2024 г. заболеваемостта значително нарасна, като за първото тримесечие на 2024 г. са регистрирани 114 случая, от които 102 са при лица под 19 години. До средата на 2024 г. общият брой на регистрираните случаи е достигнал 985, с най-интензивно разпространение в София и западната част на страната.
Статистиката показва, че 50-60% от заразените са били напълно или частично имунизирани, което обяснява по-лекото протичане на болестта при тях. Тежките случаи най-често засягат бебетата и малките деца, които често се нуждаят от болнично лечение.
В отговор на увеличените случаи, бяха въведени временни противоепидемични мерки, включително безплатна имунизация на бременни жени и засилени мерки в детските и училищни колективи.
Тази информация подчертава важността на ваксинацията и навременната медицинска помощ при поява на симптоми на коклюш, като упорита кашлица, продължаваща повече от седмица или две.
Превенция
Ваксинацията е най-ефективният начин за предотвратяване на коклюш. Ваксината DTaP (дифтерия, тетанус, коклюш) се прилага на бебета и деца, докато Tdap ваксината е предназначена за юноши и възрастни като бустерна доза. Повече информация за ваксинацията можете да намерите на специалната страница която Министерството на здравеопазването създаде - Плюс мен - коклюш.
Заключение
Коклюшът е сериозно заболяване, което изисква внимание и навременна намеса. Разпознаването на различните фази на заболяването и характерните му симптоми е ключово за ефективното му управление и предотвратяване на разпространението му. Ваксинацията остава основното средство за предпазване от това потенциално опасно заболяване. Разпространението на коклюш варира в различните възрастови групи и региони, като е особено опасно за бебетата и малките деца в развиващите се страни.